A place for my head :: Home Alone

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.08.2007 09:52 - Home Alone

Автор: infetka Категория: Забавление

Прочетен: 924 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.08.2007 09:58

И така....настъпи и този възвратен момент от живота ми, когато останах сам-саминка за повече от седмица без родителски надзор. Чувството да бъда единствена господарка, домина и повелителка на дома е несравнимо. Ако пожелая мога цял ден да си играя Симс и да свалям нови експанжъни без да ми е гузно или мога да се запилея за няколко нощи нанякъде...или даже мога да отскоча и до Латвия - не защото ми се налага, а защото мога!!

Сутрин ставам към 7.30, изпращан чорлавото, топло от сън, същество до мен на работа и рулирането ми над дома започва. Оказва се, че даже съм станала по подредена и чиста. Като знам, че си е само мое и си го държа хубавичко - което е адски странно, впредвид, че иначе си падам леко мърла. Другото неподозирано нещо, което открих у себе си е, че мога да готвя. Досега изобщо и не си правих труда, защото знам, че ако покажа някакът талант за кулинария(какъвто винаги съм знаела, че притежавам), родителите ми ще ме хванят да готвя поне 3 пъти седмично, а аз вече се опитвам да спазвам правило номер 1 - Не се набутвай. (поздрав за мъдреца зрънчо, който ми откир тази философия) Пфф, не съм вчерашна - знам как ставаттия неща с набутването. Едно време изразих някакво любопитство относно процеса на изхвъляне на боклука и оттогава "това стана мое задължение", тъй че втори път с домакинство няма да се прецакам. И сега само аз си манджам нещата собствено производство. Разбира се, когато онова чорлавото се прибере, всички улики са заличени и най-много да се му направя някой сандвич или омлет, че иначе няма да видя бял ден от кухнята.
Междувременно лан картата отново изгоря. Заедно с някакъв си порт. И от седмица станах крайпътен хан на провайдъри и смелчаци въоръжени с кабели, лаптопи и недоумяващо муцуни. Един от тях впрочем беше изключително хубав мъжки екземляр, който като му казах, че се съмнявам да успея сама да си сложа лан картата ми каза, че ще дойде да се мъчим заедно. Вече почнах да си представям сценарии от розови романи, където на домакинята неминуемо й слагат я лан карта, я още нещо, обаче онова чорлавото взе, че минало през офиса им и им се развикало, защо ми бавят нета цяла седмица и на другия ден ми се появи съвсем различно момченце.

Горе-долу по същото време станах на 20. И се напих като кирка в компанията на наште, баба ми, двете ми дребосъчни братовчедки и онова чорлавото. Баща ми беше донемай къде изненадан от количеството алкохол, което ометох, ама и без това го бях предупредила, че туко така не късам с тийнейджърството си. Иначе сега ми е добре, след мен се изредиха всичките ми приятелки и техните рожденни дни, защото се случихме всичките лъвици - цял прайд сме всъщност, и ги гледам и тях как се депресират покрай тази една-пета-век.

Та това е всъщност за изминала седмица и нещо. О, и узнах, че мамчето ми е открила блога и сега ме шпионира. Обмислям да започна да пиша брутални нецензурирани постове, барем я откажа. Но се съмнявам да има ефект. Какви времена настанаха, всеки поназнайва от интернет, туко виж скоро и баба ми ще почне да върти кибер любов.

Нагоре