A place for my head :: Из на мама червения тефтер

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.12.2007 00:07 - Из на мама червения тефтер

Автор: infetka Категория: Забавление

Прочетен: 7584 Коментари: 37 Гласове:

Последна промяна: 07.12.2007 00:10

Като бях малка имаше един тефтер, червен. Майка ми много си го обичаше и пазеше. Аз го бях разглеждала на няколко пъти, ама все не схващах, какво толкова му харесва. Той беше, а и още е някаква тайна и малка загадка. Като миниятюрна портичка към нейното минало. Аз бях Алиса и се опитвах да влезна, но бях прекалено тромава за този прекрасен свят, а ключа беше прекалено далеч. Тогава даже нямах и бонбон за смаляване. Като пораснах малко мама собственоръчно ми подаде ключа към портичката. Тефтерът беше наистиа вълшебен, там бяха всичките й ученически и студентски мисли и всички неща, които са й правили впечатление тогава. Имаше странни гледаници на карти, спомени, които са били актуални тогава; разкази, всички от тях завършваха тъжно; много стихотворения; имаше написано ако кихнеш в даден час какво значи това, и всякакви щуротии. Представях си я малка с дълга конска опашка и пише ли пише със същата страст, с която аз навремето попълвах лексикони. Мама се беше запазила с тази книга такава, каквато е била тогава, с мислите си, с всичко. Малко деца познават родителите си и са се замисляли какви в действителност са били на тяхната възраст. Малко деца изобщо допускат, че някога строгите и вечно уморени мама и тате също са били деца, тийнейджъри. Аз не го допусках и все още ми е трудно да си го представя, но като чета този тефтер съм една идея по-близко до представата си за малката мама. Това наистина е една маашина на времето, която оставя в мен уникални чувства. В този тефтер открих и най-любимото си стихотворение на света и след малко ще ви го напиша. Спомням си как седях и усилено се опитвах да го науча наизуст, за да мога да го повтарям на всички. Днес случайно се сетих за него, а по-късно ще намеря червения тефтер и ще си го чета, докато заспя. А пък най-вероятно скоро пак ще постна нещо от него =)
Просто за да може един ден моята дъщера да ми чете блога и да осъзнае, че и майка й е била малка и невероятна. Ето го стихотворението:

                                      "АКО"
                     Ръдиард Киплинг

Ако владееш себе си ,когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на твоето сърце едничко
се довериш , но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш ,без да се отчайваш;
наклеветен-не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но...ни премъдър ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен , без да си умник;
Ако посрещаш Краха - зъл предател-
заедно с Триумфа - стар циник;
Ако злодей клетвата ти свята
превърнат в клопка-и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв-и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото,смело хвърлиш зар,
изгубиш, започнеш пак , и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви ,длани-
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш,само с Волята останал,
която им повтаря:”Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца-своят прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой-ще бъдеш МЪЖ!!

Нагоре

Тагове: мама, тефтер,

Гласувай:

Подобни постинги

Лъжите на Мама
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
8-ми март-Ден на МАМА, БАБА И КОЛЕЖКАТА

Следващ постинг

Предишен постинг

Тесалон и Софи

Аман от баби мързелани

Коментари

1. nermal - ммм
07.12.2007 12:20

Никога не съм харесвал преведена поезия, защото в 99% от случаите се получава нещо много различно. Както и сега, сравни:
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:

If you can dream--and not make dreams your master,
If you can think--and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings--nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And--which is more--you'll be a Man, my son!

--Rudyard Kipling