Проблемът на съвремените череши е, че повечето са червиви. И бързо гният.
Дори да не виждаш червеят в началото, той е там и чака да ти съсипе живота или поне да ти съсипе следобеда или поне градинското парти. По принцип не ми пука за червеи, но когато имаш останала една единствена свястна череша, която обичаш, пазиш и не смееш да изядеш наведнъж, появата на червей е стряскаща. А май-лошото е, че преди много време в същата тази череша открих пак червей. Но някак си успях да я спася. Бавно, изключително внимателно с много усилия и болезнени спомени (предимно за мен, отколкото за черешата) аз изкорених малкия проклетник и бях останала с лъжливата представа, че повече тази череша няма да ми създава червиви ядове. Но, уви, тя отново заболя, обаче този път съм прекалено ядосана и изморена, за да й помагам и да я обезчервявам. Сякаш този път червеят е изял прекалено много от нея и дори да си я върна, съмнявам се, че ще е същата. След като отново си позволи да завъди гадинки, чудя се дали изобщо я искам обратно. Чувствам се прецекана и несправедливо зарязана, но с червиви работи не ми се разправя. Черешината логика винаги ме е обърквала.

Някои дни си я искам обратно и много липсва, други се надявам да я глътне някоя чайка, с все костилката. Не е като да имам много голям опит с черешите. Повече се занимавам със сливи, доста от които са си още джанки. В живота си рядко срещаш череши като тази. Затова е наистина миризлива история, когато си принуден да захвърлиш изгнилата част по пътя и някак си да продължиш напред в търсене на други череши (или поне на достойни сливи).

Надявам се бившата ми череша да се обезчерви и лека полека да възстанови разяденото място. Знам, че има твърда костилка и ще се справи. Желая й щастие занапред и дано някой ден се установи в земята, покълне, издигне се към небето, колкото си високо поиска и народи беброй много черешки, които да радват хората, както тя радваше мен.

Почивай в мир Нефертити. Time to say goodbye....

Interesno zashto vijash samo cherveia v chujdata chereshka, a propuskash brumbura , koito pochti e izial tvoiata?!

nikoi ne se okaza dostatu4no smel za da mi go pokaje

у буквализма! Чета за череша, викам си: "Това сега дърво ли е, плод ли е", зацепвам бавно, после пък внезапно се сещам за Who's gonna take my cherry... Абе, хубав блог, кефи ме.