През уикенда ми се отвори път към Сопот. По принцип предпочитам магистралата до Пловдив и после нагоре през Баня, Карлово. Обаче се случи така, че минах през подбалканския път. Пуста му природа, пусти му завои - пълна красота. Завладяваща, нагло придърпваща погледа към себе си, което в случай, че си шофьор не е особено полезно. На няколко пъти заплашително минавах в другото платно, защото кой не би извърнал поглед за да се полюбува на клисурските мостове (три на брой, обаче пътя по тях е в ремонт и не пускат дори бъндиджъмпари.) Минаваш ли през Клисура не може да не се зазяпаш и в Боримечката, който седи на един връх и вика "Не бойте се хораааа, ще гърми топчетоооо". Цялата тази атмосфера те обгръща и шеметно те запраща около 100 години назад или най-малкото в "Под Игото". И какво съвпадение първото ми минаване покрай Клисура да е навръх празника.

Сопот. Моя мил детски Сопот, където съм прекарала по мои спомени около 308 лета. И където съм била най-щастлива на света. Играхме на стражари и апаши и си загубих акъла по едно момче. Ииии гледахме звездите покатерени на една катерушка..и играхме на подаръци...и на рози...и на панделки..и сестра ми си счупи зъба....и на карти..и крадяхме круши...и люпихме семки...и така и не се престраших да направя 360 на люлките в детската...и правихме номера...и сформирахме волтрон върху една смокиня...и пушихме синьо виктори...и играхме футбол с момчетата...а те играха на въже с нас...и се професионализирахме с кент-купе....и е мястото на първата ми целувка (по бузата с момченцето под нас, който по-късно ми беше гадже фръц) и се напихме за пръв път в боровата горичка...и се возихме на лифта...и много други неща.

Сега е гробище на спомени...всичките ми приятели са в чужбина или в София. Всичко ми напомня на безгрижни детски дни и за жалост спомените са болезнени, когато ги съпоставяш със сегашното. Когато съм в Сопот усещам миналото прекалено реално и то ме натъжава, защото разбирам в чистата му форма, че е необратимо и че ужасно ми липсва. Ужасно много. Затова и за жалост на баба и дядо, не ходя достатъчно често там. Не искам да виждам никой познат из улиците, защото искам да ги помня по друг начин. Да ги помня като малки и непослушни деца, далеч от разврат и надувки. Искам да смятам и себе си за мъничето, което бях тогава. Искам да видя старата си неосъществена, но изцяло споделена и срамежлива любов, която сега има дъщеричка и е женен. А е колкото мен!!! И има зелени очи. И съм казала на баба ако някой от старите приятели-съседи по блок се завърне от чужбина да ми звънне веднага, но не знам дали бих отишла...страх ме е да не са се променили прекалено много или аз да съм се променила много. Но напоследък си мисля прекалено често за тях и дори ги сънувам, което е чудновато, тъй като не съм се сещала за тях с години!!!

Много ми е скъп и мил Сопот, оставих половината си детско аз там. И си го искам обратно...

[url=http://amazingquickloans.com/]quick cash now[/url]

[url=http://amazingmonthlyloans.com/]monthly loans today[/url]

fLasagvd [url=http://buybreastactives.buyherbals.net]Breast Actives UAE[/url] zRgrjeuc

While confronting infertility, some women often lean towards the fertility drug Clomid to have a baby. [url=http://clomidprice.tumblr.com/post/33837902044/buy-clomid-clomid-price]learn morehttp://clomidprice.tumblr.com[/url] Should you be among those women, please remember the subsequent uncomfortable side effects of Clomid before you start to take it. What exactly is Clomid?

[b]Professional Custom Writing Help For Business and Academia.
- 100% custom written papers
- Timely delivery
- "No plagiarism" guarantee
- Professional academic writers
- 24/7 online support [/b]
[b]more info [url=http://writeessayhelp.com/]Professional Custom Essay Writing Service[/url][/b]